вторник, 29 декември 2009 г.

Whеre the wild things are

Вчера гледах Where the wild things are // Където бродят дивите неща. Доскоро свързвах това име само с песента на Металика, но всъщност и песента, и филмът, са свързани с популярна детска книжка от 1963 г.

Главният герой е Макс, малко момченце, което трудно контролира емоциите си, най-вече яда си. След като е пренебрегнат от по-голямата си сестра и наказан от майка си, Макс избягва, облечен в костюма си на вълк. Качва се на малка платноходка във въображението си и стига до острова на "дивите неща". Там заживява с тези странни, чудовищоподобни същества, и веднага се сприятелява с едно от тях - Каръл (двамата имат доста общи черти на характера - и двамата са креативни, самотни, и когато са наранени, започват да рушат). Дивите неща правят Макс свой крал, но се оказва, че той не може да оправдае очакванията им, най-вече тези на Каръл.

Бях много търпелива и до самия край се надявах да харесам филма и да го разбера, но не успях. Съжалявам. Не ми беше скучно, не мисля, че историята е глупава, но и след финалните надписи си останах объркана и недоумяваща. Може би съм забравила какво е да бъдеш дете, а може би и тогава въображението ми е работило съвсем различно, така че не успявам да съпреживея историята. Наистина не знам, но накрая останах с неприятно усещане. Ако някой е гледал филма / чел книжката, какво е вашето мнение?

петък, 25 декември 2009 г.

Мечта за бяла Коледа

Поздрав за всички, които обичат класика и снежни Коледи...
http://www.youtube.com/watch?v=knpm6fY4uLM

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Коледа - време да сме добри

Краят на годината винаги е време, в което мислим малко повече за другите, отколкото обикновено правим. Толкова е приятно да украсим елхичката, да изберем подаръци на любимите си хора, да прекараме повече време с тях и да им покажем колко са важни за нас.

Но коледната топлина, подаръци и вкуснотийки не са нещо, което всеки получава. И докато ние ги споделяме с някого, е добре да си спомним за онези, на които им е студено и самотно, които са гладни или болни. И да се опитаме, както можем, да им помогнем и те да почувстват празника и да му се зарадват.

Всяка година около Коледа има голям избор от благотворителни каузи, в които можем да се включим. Купуването на картички и изпращането на sms-и отдавна са традиционни начини да направим нещо хубаво. Тази година обаче вниманието ми привлякоха и две инициативи, които са много интересни и в които можем да включим със същата лекота.

Първата от тях е сайтът http://www.nahrani.com/,  в който даряваме храна на нуждаещи се, с всеки верен отговор, който дадем в играта на думи. Хубавото на сайта е, че е забавен, може да обогати речника ни и, което е чудесно, не представлява само еднократна помощ. Много се надявам, че ще стане популярен - идеята му е прекрасна!

Втората е благотворителният календар за 2010 година на http://www.dailapa.dog.bg/. Всеки месец е представен от историята на улично куче или коте, което е намерило дом и хора, които да го обичат. Събраните средства от продажбата на календарите ще бъдат използвани да се помогне на бездомни животни. Тук хубавото е, че всеки, който си купи календар, ще може да си избере на кое животинче да помогне с парите си. А календарът е много красив, както се вижда от снимката.

Повече подробности за календара могат да се открият тук:

Весели празници и... да бъдем добри!

сряда, 23 декември 2009 г.

Шоколад и Бонбонени обувки

"Шоколад" - един от любимите ми филми, с някои от любимите ми актьори (Жюлиет Бинош, Джуди Денч, Джони Деп).

На Свети Валентин, докато се разхождахме с приятеля ми в един непознат град, случайно открих романа в една книжарничка, заедно с продължението му - "Бонбонени обувки". И така двете книги станаха моят подарък за празника. Бях толкова нетърпелива, че започнах да чета още в колата, по пътя обратно.

Между филма и книгата има много разлики и това в началото ме подразни (подобно на "Закуска в Тифани" например, и тук има два съвсем различни финала). Докато четях, това някак престана да ми прави впечатление и започнах да ги възприемам като две версии на една история - всяка със свое очарование.

И в двете книги атмосферата на празник, на нещо специално и съдбовно, е много осезаема. Както всъщност всеки детайл - човек може да усети всеки вкус, всеки цвят, всеки звук, всяко движение и всяка емоция. Много е лесно да си представи всичко, което се случва, да се пренесе в света на героите и да почувства страховете, надеждите, колебанията, опитите им да се впишат...

След като изчетох двете книги, потърсих и мнения за тях, стана ми интересно как са ги възприели другите. И ми направи впечатление, че те бяха открили съвсем различни неща, които ги привличат към книгата и в които откриват някаква част от себе си. Моето е вятърът - събрал всичко, които те подтиква да продължаваш да пътуваш, въпреки че неистово желаеш да се задържиш някъде, да бъдеш приет - какъвто си.

Не мога да определя причината, но повече ми харесва втората част, с парижките улички и Коледа. И защото утре е Бъдни вечер, а на мен няма да ми бъде особено празнично...

" - Лошо време - отбеляза госпожата.
Разбира се, че ще мисли така, защото в небето и облаците вижда не магия, а смог, не звезди, а електрическите крушки на коледните гирлянди, не уют и веселие, а безкрайна и тревожна върволица от хора, които се поздравяват без топлота, търсят в последната минута подаръци, които ще бъдат отворени без радост, бързат да седнат на масата за вечеря, която ще изядат без наслада с хора, които не са виждали цяла година, и няма да искат да погледнат."