Шоколад и Бонбонени обувки

"Шоколад" - един от любимите ми филми, с някои от любимите ми актьори (Жюлиет Бинош, Джуди Денч, Джони Деп).

На Свети Валентин, докато се разхождахме с приятеля ми в един непознат град, случайно открих романа в една книжарничка, заедно с продължението му - "Бонбонени обувки". И така двете книги станаха моят подарък за празника. Бях толкова нетърпелива, че започнах да чета още в колата, по пътя обратно.

Между филма и книгата има много разлики и това в началото ме подразни (подобно на "Закуска в Тифани" например, и тук има два съвсем различни финала). Докато четях, това някак престана да ми прави впечатление и започнах да ги възприемам като две версии на една история - всяка със свое очарование.

И в двете книги атмосферата на празник, на нещо специално и съдбовно, е много осезаема. Както всъщност всеки детайл - човек може да усети всеки вкус, всеки цвят, всеки звук, всяко движение и всяка емоция. Много е лесно да си представи всичко, което се случва, да се пренесе в света на героите и да почувства страховете, надеждите, колебанията, опитите им да се впишат...

След като изчетох двете книги, потърсих и мнения за тях, стана ми интересно как са ги възприели другите. И ми направи впечатление, че те бяха открили съвсем различни неща, които ги привличат към книгата и в които откриват някаква част от себе си. Моето е вятърът - събрал всичко, които те подтиква да продължаваш да пътуваш, въпреки че неистово желаеш да се задържиш някъде, да бъдеш приет - какъвто си.

Не мога да определя причината, но повече ми харесва втората част, с парижките улички и Коледа. И защото утре е Бъдни вечер, а на мен няма да ми бъде особено празнично...

" - Лошо време - отбеляза госпожата.
Разбира се, че ще мисли така, защото в небето и облаците вижда не магия, а смог, не звезди, а електрическите крушки на коледните гирлянди, не уют и веселие, а безкрайна и тревожна върволица от хора, които се поздравяват без топлота, търсят в последната минута подаръци, които ще бъдат отворени без радост, бързат да седнат на масата за вечеря, която ще изядат без наслада с хора, които не са виждали цяла година, и няма да искат да погледнат."